Не живей с миналото си.

            Нещата които са се случили в миналото могат само да ти помогнат като си извлечеш поука от тях. И до там. Не живей с миналото си. Не можеш да напишеш нова страница ако постоянно четеш старата.

 

Не си губете времето с грешните хора.

            Животът е прекалено кратък, за да го пропиляваме с “енергийни вампири”. Около нас е пълно с хора, които се хранят с енергията ни, изсмукват ресурсите ни и ни използват. Дайте им “игнор”. Ако някой иска да се набута в живота ви, нека му стане ясно, че вие сте на първо място там. Вашите приятели са до вас, когато сте най- зле, а не обратното.

           

Не поставяйте себе си на  втори план.

            Колкото и силно да обичате един човек, ако в цялата история забравите за себе си, много е вероятно и човека да забрави скоро за вас. Вие сте най- важния човек във вашия живот.

 

Не се състезавайте с останалия свят.

            Със сигурност има хора, които правят нещо по- добре от вас. Правете това, което можете най- добре, вместо да се опитвате да бъдете по- добър футболист от Лео Меси.

 

Простете на всички, които са ви сторили нещо и не бъдете неблагодарни.

            Прошката е най- големият подарък, който можете да си направите. Ако някой ви е сторил нещо, това ще си остане за негова сметка. Животът не прощава. Простете му вие, не се самоизяждайте и продължавайте напред. Събуждайте се сутрин благодарни за живота, който имате.

 

Рискувайте.

            Не е страшно ако допускате грешки. Не греши този, който не работи. Но ако се скриете под юргана и очаквате, че нещата ще се променят сами, сте изпаднали в огромна заблуда. Излезте навън, застанете очи в очи с проблемите и поемете отговорностите си.

 

Не лъжете себе си.

            Можете да излъжете когото и да е, но ако не сте искрен със себе си, ще се върнете отново пак там. Под юргана, при проблемите.

 

Не можете да си купите щастие.

            Ферари Тестароса струва страшно много пари, но любовта, смехът, работата, бирата с приятели не могат да се измерват с финикийски знаци.

 Преди 75 години, на 11 декември един крал доброволно се отказва от кралството си. Кралят е Едуард VІІІ и е вторият британски монарх от Уиндзорската династия. Коя е причината един крал доброволно да абдикира? Причината се нарича Уолис Симпсън, една не особено красива, невзрачна и разведена жена. Царуването му продължава едва 11 месеца. Църквата, чиято глава е кралят остро порицава срамната за тях връзка, парламентът отказва да й даде титла и въпреки всичко кралят е непреклонен.
Някои неща нямат логично обяснение. Кралят среща една грозновата жена, но тя е такава само за останалия свят. Не и за него. Превръща се в най- важното нещо в живота му. От този момент нататък нищо друго няма значение. Нито тронът, нито църквата, нито мненията на хората. Колко от нас са срещнали своята "грозна" жена?

 Когато се роди едно прасе, няколко неща са абсолютно сигурни. Първо, че прасето ще бъде хранено редовно. Второ, кочината му ще бъде почиствана ежедневно. И накрая... зимната традиция ще го сложи под ножа и неговото съществуване ще придобие смисъл. Прасето не може да избира своята съдба. Кой може да избира своята съдба?

 Точно преди 70 години японците нападат в гръб САЩ, като правят на мармалад тихоокеанската им база в Пърл Харбър. Американците, като видни патриоти дори си направиха едноименен филм. Гледах го три пъти, защото обичам да гледам Кейт Бекинсейл. Не знам дали тя знае, че обичам да я гледам.

         Та думата ми е, че не е готино да нападаш в гръб. И когато го направиш, Животът ще ти го върне. По един или друг начин.

         Макар че като се замисля…, да нападнеш в гръб Кейт Бекинсейл с букет цветя не е чак толкова лоша идея.

 Ако някой си спомня, на 06 декември 1992 г. швейцарците с референдум се отказват от влизане в ЕС. Даа… сега чувам как всички дружно скачат и казват: “Ама те са богати и могат да правят каквото си искат.”

         Ами богати са. И правят каквото си искат.

А ние защо не сме богати? Коя е причината? 

 Днес 06 декември е Никулден. Голям православен разник.

Малко история. Св. Никола е роден в гр. Патра – Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Умира през342 г. в гр. Мир, а през1099 г. мощите му са пренесени в Бари, Италия.

         Името му означава “Побеждаващ” и е закрилник на рибарите и моряците. Според преданията, той е господар на целия подводен свят – риби, твари и демони.

         Днес се яде риба. Да е живо и здраво името на всички коино носят името Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.

 Задава се кошмарът. На пазара в Австралия бил пуснат чудодеен френски сироп  "Security Feel Better" , разграждащ пет пъти по- бързо алкохола в кръвта. Мхмурлукът вече е история.

         Ако трябва да го преведем по нашенски, вечер като се прибереш, вместо “Добър вечер” изръмжаваш нещо под мустак за майката на благоверната си, събуваш вмирисаните чорапи и ги сритваш зад вратата. Така де. Няма да мързелува само мършата й с мърша. Не стига че се прави че работи по цял ден, ами и манджите й на нищо не приличат. Ей затова господ е създал ракийката. Пийнеш една, пийнеш две, три, хапнеш постен бобец с килограм луканка (добре че мърлата винаги има по някой лев из джобовете за луканка) и за десерт накрая три бири. Кеффф…  После оная да идва тука и разтваря краката, `щото сме на работа утре и трябва да изтрезняваме. То една работа. Не стига че работим като вол и нищо не правим, ами и не плащат нищо. За всичко е виновен световния заговор срещу нас. Добре, че мама се обажда от време на време и дава сили да преживеем мъката.

         Ако това е вярно с оня сироп…  лелеее…  ще си пием на воля. Напием се като добиче и забравям за всичко. За мърлата, за майка й (нейната мамица дърта), за шефа, дето не плаща и за всички `дето са ми виновни за всичко. Само аз съм най добрия. И като няма кой да ме оцени колко съм велик, ще си пием яко. А на сутринта ще сръбнем от оня сироп и катаджиите (мамицата им рекетьорска) да го духат. Вчера сутринта ме “шибнаха” с 50 лева, `щото не съм бил изтрезнял. Ама само да излезе сиропа и у нас. Мамицата им ще разкажа. Ще си пием до посиняване, а те да го духат.

 По време на Първата световна война чикагските вестници нарекли великия Хенри Форд “неук пацифист”, заради острата му позиция срещу войната. В отговор на това той завежда дело за обида. Вестниците наели армия от скъпо платени адвокати, които да докажат, че Форд е неук (нищо че заводите му бълвали качествени автомобили). В съда адвокатите започнали да му задават серия от енциклопедични въпроси от типа “Кой е Бенедикт Арнолд?”. Накрая на Форд му писнало и на един особено оскърбителен въпрос отговорил така: “ Ще ми обясните ли защо трябва да знам отговора на тъпия ви въпрос, при положение, че мога да извикам във всеки един момент помощниците си и те да намерят отговора на всеки въпрос, който ме интересува.”
   Познайте в чия полза е отсъдил съдията.

 Обичам децата. Даже много. На всичко отгоре след месец- два ще имам собствено, да ми е живо и здраво. Комшиите отгоре и те обичат деца, защото си имат едно три годишно. Имам “удоволствието” да живея в класическа соц. панелка  и както всички се досещат, съм наясно с физиологичните навици и периодичните скандали на съседите си. Три годишният Батман и ленивата му майка са денонощно в къщи. Таткото вади пари някъде и го няма по цял ден, а останалите двама члена на семейството се забавляват всеки по своему. Майката е изпаднала в транс пред поредната истанбулска боза, а детето от ранни зори полудява и препуска като стадо мустанги от стая в стая. Усещането е че се намираш под каменна кариера и десетки хиляди тонове камъни се свличат върху теб. Жена ми се побърква. Опасявам се да не разлюби децата от непрестанния тормоз, на който е подложена.
         Мисля да основа движение за забрана на истанбулските бози, за да могат неориентираните майки да водят децата си на разходка и да не ги превръщат в асоциални типова

 Преди време един кенийски ентусиаст поиска ръката на Челси Клинтън от татко й Бил и в замяна предложи 40 крави и 20 кози. Или обратното. Татко Бил сигурно много се е възмутил. Все пак предпочита жените пред кравите. 
В ЕС дават по две евро и нещо на крава. У нас дават по толкова на краварката и то през ден.
Африканските младоженци след като платят едно стадо добитък за булката, имат право да я карат да работи като робиня и да я ползват сексуално както си искат, за да си върнат инвестицията. В някои племена дори я преотстъпват на съседа. Разбира се пак срещу крава или теле и пак поради същата причина. Сигурно там някъде в Африка се е родила най- древната професия.
У нас е обратното. Получаваме си жените безплатно. И всичко после е безплатно. И червилата и дрешките и претенциите на тъщите.
( Трябва да проверя дали африканските тъщи също участват във връщането на първоначалната инвестиция. Без секса разбира се. Ужас. Бррр….. ).
Кой беше казал, че безплатно е само сиренцето в капана? Май че Маргарет Тачър.

http://www.facebook.com/pages/Само-предателство-не-стига/122154581229050

 Наскоро чух как бате Бойко каза някъде, че държавата не е брашнен чувал. Изказването му бе във връзка с претенциите на "зърнарите" или фермерите за орязване на парите давани им на декар обработваема площ. Формално погледнато са прави. Това, което им се полага, трябва да им бъде дадено.
Нещата обаче не са точно така. По стечение на обстоятелствата съм малко навътре в нещата. Имах възможността служебно да контактувам с петнадесетина големи фирми, занимаващи се със земеделие и обработващи огромни площи на територията на Североизточна България. Простата истина е че големите фирми нямат проблем с финансови ресурси. Напротив. Огромният оборот на стоки и пари в земеделието се котролира от десетина големи частни структури. Благодарение на това жизнено необходимите средства не могат да стигнат до по - малките производители, за които всъщност са предназначени.
Убеден съм, че зад сегашния протест на фермерите стоят едни много богати хора, които са свикнали да "изтръскват" бюджета наистина като брашнен чувал. Включително и чрез ДДС - измами.
С интерес ще чакам развитието на събитията. Кой ще победи? "Брашненият" чувал или групата на десетината.

   Четенето винаги е било част от живота ми. Благодарение на родителите си още в ранна възраст открих радостите на Шарл Перо и Братя Грим, а в по- късни години на Елин Пелин, Юго и Толстой. В една дъждовна вечер, докато ровех в библиотеката попаднах на един друк класик в един друг жанр. Реймънд Чандлър. От тогава криминалетата се превърнаха в част от живота ми. Успоредно с четенето, установих че писането ми доставя същото удоволствие. Нещо като "мисионерската" или "волният ездач". Два пътя, водещи към Великия оргазъм. Докато се забавлявах за собствено удоволствие с писане на криминалета, едно издателство реши, че "има хляб" в една от историите ми и не след  дълго, за огромна моя радост се сдобих с договор за издаване. Докато обсъждахме тиража, установих няколко неща. Книгоиздаването си е бизнес като всички останали и всяко издателство, логично иска да печели колкото се може повече. Но освен това, издателите имат огромен страх от свития пазар и подхождат много предпазливо. Собственикът на издателството ми каза, че до преди няколко години не би се поколебал да увеличи тиража поне десет пъти, защото историята си заслужавала. В смисъл, че била добро, забавно и продаваемо "плажно" четиво. Разбира се, далеч съм от мисълта,  че съм написал книгата на века. Както казах, правя го за собствено удоволствие, а доходите ми са от съвсем различно естество. Въпреки всичко бих искал да "чуя" повече мнения и коментари за това и за историята ми. За това дали чете българинът и дали си купува книги. Качил съм две глави в един специализиран сайт. Ето няколко линка.

http://www.facebook.com/pages/Само-предателство-не-стига/122154581229050

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=260433

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=265140